За 6-тия Рожден Ден на дъщеря ми избрах да направя торта с балерина. Започнах да обмислям дизайна й месеци по-рано. Въртеше ми се идеята за нежна музикална кутийка с балерина в пастелни цветове, но колкото повече задълбавах във визията й, толкова повече в мен напираше желанието да я направя по-реалистична, да има малко кокетно ключе и завъртайки го да се разнасят звуците на някоя красива мелодия. Но при всички музикални кутии с балерини в съзнанието ми, кукличката се върти в такт с музиката. Нямаше да ми дава мира, ако моята стои стационарно и безчувствено при отключване на мелодията. Освен това, още от времето, когато изработвах тортата “Карусел”, имах огромното желание да направя въртящ се елемент. Тогава исках каруселът да се върти, но така и не измислих как точно да го реализирам. Този път се захванах да търся подходящите механизми, с които да мога да реализирам идеята си. Всичко поръчвах от чужбина и добре, че имах няколко месеца в аванс, защото когато дойде първият музикален механизъм – оказа се, че за да свири кутията, ще трябва през цялото време да се върти ключето, като латерна. Веднага се захванах да търся друг механизъм с подходяща мелодия, което не беше много лека задача, тъй като нямаше много богат избор. Спрях се на лебедово езеро, тъй като най-много се вписваше в концепцията ми.
И така – механизмите бяха налице, оставаше да направя и самата балерина, която да закрепя към кутията. Честно да си призная, бях доста притеснена, тъй като нямах представа дали ще успея да я направя достатъчно нежна и изящна, каквато исках да бъде. На лист хартия скицирах набързо пропорциите на балерината, за да мога да се ръководя по тях при моделирането на фигурката от фондан. След което от тънка тел си скулптирах основа за тялото на балерината, която в последствие да покрия с моделираща маса. Оформянето на балеринката бе приятна и предизвикателна задача за мен, но ми отне и доста време. Изработвах я в два последователни дни, за да давам малко време на моделиращата маса да стяга и да избегна деформацията на вече готов елемент. Най-много ме забави оформянето на ръцете и по-специално на пръстите. Толкова бяха фини и миниатюрни, че се напукваха, чупеха и започвах отначало. Наблегнах основно на видимите части – глава, ръце и крака, а торса щях да облека в ефирна пачка. Не се получи перфектна, но резултатът беше задоволителен за мен. Така или иначе не разполагах с повече време за доусъвършенстването й. За да я завърша трябваше да й направя роклята и да изрисувам отделните детайли по лицето. Горната част на роклята оформих от фондан, като за украсата използвах силиконови калъпи за различни дребни декоративни елементи. За изработване на полата си направих захарна дантела и от няколко ленти от нея, оформих пачката.
Балерината беше готова и предстоеше още по-притеснителната за мен задача, да я прикрепя към пластмасовата, въртяща се основа. Оказа се кошмарно начинание. Отне ми сигурно един ден. Реших да поставя някаква фонданова подложка върху основата и в нея да забия телта, която бях оставила да стърчи от краката на куклата, но и това се оказа почти невъзможно поради няколко причини – балерината беше се получила доста тежка и като я поставях върху основата – тя се накланяше на една страна, тъй като натежаваше, отделно въртящата се основа не беше съвсем фиксирана към оста си и тя самата леко се клатеше. Какво ли не опитвах, но нищо не ми се получаваше. Резултатът беше плачевен и караше наклонената кула в Пиза да изглежда смехотворна, пред моето творение. В един момент бях в абсолютна безизходица – нищо повече не можех да измисля, а освен всичко, покрай многобройните опити да закрепя балерината, клатенето й на всички посоки и притискането й към основата – краката започнаха да се напукват. Изпаднах в тих ужас! Тогава осъзнах, че тънките, опънати в шпиц крачета – остават мираж. Единственото, което исках, беше по някакъв начин да застопоря изправена балеринката. Вече нямах нито сили, нито нерви, за да се кахъря, че не е това, което съм си представяла. Започнах да укрепявам краката в основата им, за да стане достатъчно стабилна куклата върху основата. В някакъв момент чудото се случи и тя застана стабилна, изправена и способна да се върти на воля. Настана втора дилема – как да прикрия щетите, тъй като гледката не беше най-приятната. Исках хем да замаскирам катастрофата, която се беше случила, хем да се случи така, че де не е тотален кич. Повярвайте ми – какво ли не опитвах и нищо не ми изглеждаше достатъчно добре. След поредните няколко часа в чудене и маене, ето това измислих и честно казано, никой не заподозря, че е имало грандиозен фал:
Естествено, аз си знаех, че не е това, което трябваше, но толкова много се измъчих, че съм склонна да приема, че е точно това, което съм искала. 🙂
Ето и резултата след завъртане на ключето на кутията:
Стига толкова за балерината, сега малко за самата торта. Направих я на три етажа, като най-горният – музикалната кутия, беше неядлив, което позволяваше да го направя предварително. Използвах кръгла картонена кутия, в която да поставя механизмите.
За декорацията използвах най-различни силиконови калъпи – за розички, перца, панделки, рамки и бордове. Тук съм показала подробно какво представляват силиконовите отливки и как се използват.
Друг проблем, на който се натъкнах, беше ужасно лошото и мрачно време, в деня, в който щях да снимам тортата. Беше един ноемврийски ден, тъмен като нощ (без да преувеличавам). Поради тази причина, не успях да направя нито една хубава снимка на тортата, клипчетата също се получиха с ужасно качество (както вие сами ще се убедите от снимките по-долу), цветовете са изопачени и изобщо не може да се придобие реална представа как точно изглеждаше тортата.
Част от меденките за сладката маса:
Вкусово бях се спряла на следната комбинация – блатове с шам фъстък, и няколко вида крем: мус с шам фъстък, мус с малини и малиново конфи. На мен определено много ми допадна. Рецептата взех от един руски сайт.
Както обикновено, показвам и поканата, която бях изработила за партито.
Дано да съм успяла да внеса доза вдъхновение и до нови срещи!
