Беше средата на 2014 г. Наближаваше първият рожден ден на дъщеря ми и исках първата й торта да бъде специална, както усещам и самата нея. Роди се през нощта на 22.11.2013 г., на рождения ден на баща си, ден преди термина. Въпреки, че в деня преди раждането бях на преглед, и нямаше никакви изгледи да се появи на бял свят в близките няколко дни, аз имах друго усещане. Същият ден, в 21:30 ч. вечерта, получих първите си контракции. В 00:00 ч. посрещнахме рождения ден на мъжа ми на един светофар, в едно задръстване, от което нямаше измъкване, като по филмите… Не родих в колата, стигнах до болницата с най-широката си усмивка, толкова широка, че когато докторът ме е видял, си е помислил, че напразно съм го разкарала посред нощ до болницата. Но към 3:00 ч. вече лицето ми бе заело по-нормална за родилка гримаса и в 4:55 ч. вече официално бях „майка“, толкова щастлива, че до 11:00 ч. ме бяха зарязали в коридора на болницата, а дори не си бях дала сметка къде съм и от колко часа стоя там, вероятно защото вътрешно съм била на „седмото небе“.

Но да се върна към тортата. До момента, не бях отдавала на тортите нужното им внимание, но сега всичко бе различно. Ровех се с часове в интернет и попаднах на толкова приказно красиво изработени торти, изпипани до най-дребния детайл, че ги гледах, възхищавах се и недоумявах как и за колко време се изработва подобно нещо. В този момент, това изкуство истински ме докосна. Известно време избирах дизайн за тортата, но дотук с лесната част. Избрах няколко модела торти и дойде моментът да потърся кой би изпълнил някоя от тях. Оказа се, че месец и половина по-рано, е вече късно за някои сладкарки, заради поети други ангажименти; че не всички изпълняват поръчки по снимка или проект на клиента; че голяма част от тортите, които се правят в чужбина, съдържат минимално количество крем, което им дава много по-голяма свобода на действие, и че за българските стандарти са неприложими; и редица други пречки. Това естествено сведе изборът на торта до нещо доста опростено и доста далеч от това, което в действителност исках. Когато си получих тортата, определено не беше това, което си бях представяла, и не защото хората, които я направиха, не са професионалисти, а защото се беше наложило да я модифицираме прекалено много от първоначалния замисъл и тя просто вече не беше същата.

За втория рожден ден ситуацията се повтори, но този път след известно търсене и комуникация с различни сладкари, попаднах на такива, които с удоволствие приеха поръчката ми и определено мога да кажа, че почти на 100% припокриха очакванията ми. Но имаше една торта, която много исках за дъщеря ми, но не бях успяла да намеря кой да изпълни на този етап. Това беше една приказна торта „Карусел“. В съзнанието ми имах ясна идея как точно да направя карусела, но никога не бях правила торта, покрита с фондан, още повече двуетажна. Това беше тортата, която ме вдъхнови да започна и ме амбицира да се науча да правя торти. Известно време четях, събирах кураж и не след дълго направих първата си торта с фондан, и не на два, а на три етажа – пълен ентусиаст. Подробности за нея ще публикувам в друга публикация: „Как се прави морска торта с корабче“. След още няколко повода и реализирани торти, дойде време и за дългоочакваната торта „Карусел“. Поводът беше третия рожден ден на дъщеря ми. Вариантите бяха горната част на тортата – каруселът, да се направи изцяло неядлив или в горната му част, таванът, да  е торта. Бях попаднала случайно на една публикация на „Буболинката“ (има блог, от който черпя и вдъхновение, и полезна информация, и рецепти), която се оказа, че е правила торта „Карусел“, но за момче, и там тя споделя, че е използвала фуния за горната част на карусела, и че го е направила неядлив, за да може да остане за спомен след това. Идеята много ми допадна, затова изобщо не съм се колебала и направих карусела неядлив. Всичко, от което имах нужда, за да направя този умален модел на детска въртележка с кончета, бяха:

• Една кръгла пластмасова фуния с диаметър 19 см;
• Една кръгла метална кутия с диаметър 19 см;
• 6 бр. дървени шишчета, на които да поставя кончетата;
• Силиконова отливка за конче;
• Парче картон, от който изрязах кръг с диаметър 19 см (използвах кръгла картонена подложка за торта);
• Кръгъл тесен цилиндър (използвах една кутия от детски чай);
• Набор резци и отливки за декорация.

Първо изрязах горната част на фунията. Залепих картонената подложка към фунията с лепило и ето как щеше да изглежда конструкцията:

---

Отделните части на въртележката покрих с фондан, преди да се свържат. За целта се разточва фондан, в желания цвят, на сравнително тънък пласт (около 1 мм). При разточването на фондан обикновено използвам бяло нишесте “Ванилия”, с което се напудря повърхността, върху която се разточва, за да не лепи фондана. С четка се навлажнява съвсем леко повърхността на предмета, но не трябва да се прекалява с водата, тъй като тя разтопява фондана. След което внимателно се повдига фондана с помощта на точилка и се прехвърля върху предварително навлажнената повърхност. Започвате да приглаждате фондана внимателно, за да покриете хубаво повърхността. Когато се покрива вертикална повърхност, е удобно да се навие разточената лента на руло около точилката, като лентата е хубаво да се напудри добре предварително, за да не залепне при навиването, и след това краят се поставя върху вертикалната повърхност и внимателно се развива рулото и се притиска леко фондана към повърхността, за да се покрие равномерно и гладко. Излишното количество фондан се изрязва внимателно с остър нож (понякога използвам скалпел, макетно ножче или нож за пица).

След като отделните елементи на карусела са покрити с фондан, се пристъпва към декорирането му. Тук всеки може да разгърне въображението си и да направи декорация, спрямо наличните му средства и предпочитания. За моя карусел съм използвала най-разнообразни силиконови отливки и други резци и приспособления. По-надолу ще ви покажа с какво точно и как съм направила декорацията на отделните части.

---

Преди да покрия фунията с фондан, залепих едно кръгло картонче в горната част на фунията, за да няма дупка на мястото, където я бях разрязала. За тази част от декорацията съм използвала силиконова отливка за орнаменти. Преди да се запълни с фондан, е хубаво да я напудрите леко с нишесте, за да не лепи и да може по-лесно да се отделят елементите (може да потърсите и клипчета в интернет за различните варианти на употреба на силиконовите калъпи). След като се запълни с фондан, поставям я за кратко във фризера, за да може по-лесно да се отдели готовият елемент, в противен случай би бил много мек и може да се разкъса или деформира при отделянето. Друго нещо, което ми е полезно е – тайлозата. Нея добавям често към фондана, когато правя фигурки или елементи, които искам по-бързо да стегнат. Самите елементи се прикрепят към фондановата повърхност като с четка леко се навлажни повърхността. За по-големи и тежки елементи може да се използва сладкарско лепило или малко фондан, смесен с вода. Елементите съм боядисала със златна сладкарска боя, преди да ги залепя към повърхността. Използвала съм прахообразна боя, която се разрежда с малко чист спирт, за да се получи плътна течна боя.

---

За върха на купола на карусела използвах един силиконов биберон (останал от децата), запълних го с фондан и получих форма, близка до тази, която исках да получа. Леко я моделирах – заострих й върха и я покрих с низ от перлички. Използвала съм следните приспособления:

1. Силиконова отливка за розички;
2. Инструмент (пистолет) за фитили;
3. Силиконова отливка за перли;
4. Силиконова отливка с различни орнаменти.

---

За тази част е необходимо да се изрежат 3 кръга от фондан (дебелина 1-2 мм), които се разполовяват и се получават 6 полукръга. Тук се намесва и малко математика. За да прецените с какъв диаметър да бъдат кръговете, като за начало използвайте формулата за пресмятане на обиколка: Обиколката = π х диаметър (π – пи: число равно на 3.141592…), след което получената обиколка се разделя на 6 и получавате диаметърът на кръговете. Пример: В моя случай диаметърът на фунията е 19 см. Обиколката на фунията съответно е = 19 х 3.14 ≈ 60 см. Разделям 60/6 = 10 см – диаметър на кръговете. Получените полукръгове се прикрепят по края на фунията, като повърхността й е навлажнена предварително с малко вода. Върху тях съм поставила и допълнителна декорация, направена с различни силиконови форми. За бордюр на фунията шприцовах, с помощта на пистолет за фитили (т.4), 2 дълги фитила, с диаметър 6 мм, които усуках, за да се получи нещо като въже.

---

За кончетата съм използвала специална отливка с тази форма. За нея е важно след като я запълните с фондан, на мястото, където ще се постави дървеното шишче, да се притисне с клечка или с шишчето, за да се получи улей. Ако не го направите, след това няма да има къде да легне шишчето и ще е много по-трудно да се прикрепи към кончето и няма да е стабилно. За седлото съм използвала силиконова отливка за рамка. Готовият елеминт съм разделила напречно на две, така че големината да пасва на кончето. Допълнително съм украсила кончето с малка розичка и панделка, направени чрез други силиконови форми, и съм го изрисувала със златна прахообразна боя. Очите са нарисувани със синя гел боя.

---

Тук съм използвала:

1. Силиконова отливка за рамка;
2. Резци за букви и цифри;
3.  Силиконова форма за сърца.

---

Дървеното шишче, към което е прикрепено кончето, предварително боядисах със златна боя, шприцовах тънък фитил, който увих около шишчето и след това боядисах и него със златна боя. Тук е важно да не се бавите при тази стъпка, тъй като ако фитилът тръгне да засъхва, то няма да успеете да го увиете около шишчето, защото ще започне да се напуква и къса. За да залепя кончето към дървеното шишче смесих малко фондан с вода, за да се получи лепкава смес, и с нея се залепват едно за друго. Изчаква се хубаво да стегне, за да няма опастност да се отлепи.  Преди да прикрепя шишчетата към основата на карусела, залепих на мястото, където щяха да бъдат поставени – декоративни орнаменти от фондан, направени със силиконова отливка (т.3), които трябва да се изчака да стегнат малко, след като са залепени, за да може когато се постави шишчето с кончетата върху тях, да стоят по-стабилни. Аз първоначално не го бях направила и кончетата се накланяха на всички страни, самите орнаменти в основата се деформираха и се измъчих. 

---

Тази част е основата на карусела. За борд съм използвала резец т.1, който предварително боядисах със златна боя. За да е по-равномерен бордът, трябва да не е разточен много тънък. За листата съм използвала пластмасов резец с бутало (т.3) Розичките и цветята съм дъствала (оцветявала) с прахообразна боя в цвят “пепел от рози”.

---

Ето и как изглеждаше завършеният карусел. Получи се с височина 40 см. Направих го поне седмица по-рано, защото не исках накрая да съм притисната от времето. Тъй като не беше ядлив – можех да си го позволя.

Сглобяването на конструкцията я правих със сладкарско лепило и с фондан, смесен с вода. Тази част ми беше особено трудна, тъй като я правих през нощта и нямаше кой да ми придържа отделните елементи. Основният проблем беше, че нямах време да чакам през нощта шишчетата да се прикрепят добре към основата и когато се опитвах да свържа горната част на карусела с долната, кончетата се разместваха от различните страни и загубих много време да ги изправям и застопорявам. Борбата ми имаше щастлив край, но определено не ми беше лесно.

---

Самата торта беше на два етажа. Долният етаж –  с диаметър 26 см. и височина 16 см., а горният с диаметър 22 см и височина 14 см. Беше направена с два вида крем – единият с бананов вкус и орехи, а вторият с маскарпоне и ягоди. Блатовете бяха ванилови, но тъй като рецептата е доста капризна, не бих ви я препоръчала, особено ако нямате много опит. Използвах тази рецепта.

Ето снимка и от процеса на приготвянето й. Когато трябва да сглобя по-висока торта и височината на ринга не е достатъчна, използвам ацетатни листа, за да си удължа формата. Процесът ми отнема няколко дни. В един ден пека блатовете (желателно е да се изпекат ден по-рано, за да са добре изстинали и така по-добре се режат). На следващия ден правя кремовете и сглобявам тортата. Ден 3-ти измазвам тортата с маслен крем и на следващия ден я покривам с фондан и декорирам. В екстремни ситуации процедурата може да се съкрати естествено.

---

За декорацията на горния етаж използвах следните елементи:

1. Силиконова дантела – след като разточих фондана, поставих отгоре силиконовата дантела и я притиснах равномерно с точилката, така че да се получи отпечатък. След което изрязах дълга лента, с височината на тортата и я покрих вертикално.
2.  и 3. Силиконови отливки за орнаменти.

---

За долния етаж направих следната декорация:

Облякох долната част на тортата с цветя от фондан, с помощта на резец за цвете и инструменти за моделиране. Цветята ми не се получиха много сполучливо, тъй като ги правих около 2:30 – 3:00 ч. през нощта преди рождения ден. Нямаше време да ги изчакам да стегнат достатъчно, а и определено нямам никакъв опит с цветята все още. За да я покрия направих около 120 цветя. Те се оформят по двойки и се моделират, за да се получат 60 цветчета (отново има клипчета в интернет как точно се правят).

---

За финалната декорация отново използвах силиконови форми, пистолет за фитили, златна боя за част от елементите и дъстове (прахообразни бои).

А ето и крайния резултат. За съжаление снимките на тортата изобщо не са сполучливи, тъй като я сглобих финално, непосредствено преди да тръгнем за заведението, защото беше прекалено голяма и нямаше как да я съхранявам в хладилника. Вече закъснявах и нямах време за снимки, а отделно не съобразих, че след като я сглобя изобщо няма да имам възможност да я местя, тъй като беше ужасно тежка и се наложи да направя снимката на много лоша светлина.

 

Ако трябва да обобщя какви елементи са ми били нужни за декорацията:

• 21 розички + 6 други цветчета 
• 55 орнамента (повечето от които ми отнемат доста време)
• 12 панделки
• 12 листа
• 21 сърчица
• 9 рамки
• 120 моделирани цветя
• + бордове, фитили и перлички

Отделно към тортата бях направила и най-различни лакомства за сладката маса: тарталети, мъфини, домашни бонбони, декорирани меденки и кейк попс.

Имаше мъфини с кончета за всяко дете. Бях направила и един карусел от бисквитки.  Тарталети с два вида крем – шоколадов мус и с маскарпоне, украсени с малини и боровинки.

А това са част от декорирани меденки, които допълваха сладката маса.

---

И тъй като сме голямо семейство и се събираме една прилична компания на празниците ни, изработвам си и Покана за гостите, за да ми е по-лесно да информирам всички за мястото и часа на събитието.

Равносметката е: много дни труд и безсънни нощи, но реализацията на желаната от мен торта и лакомства за дъщеря ми, а искрите от щастие в детските очи осмислят всичко!